Никопол е град в Северна България,намира се в Област Плевен и е административен център на Община Никопол.Отстои на 55 км североизточно от Плевен, на 51 км северозападно от Свищов и на 229 км североизточно от столицата София.
Град Никопол е разположен амфитеатрално по склоновете на няколко хълма, на високия десен бряг на река Дунав, на 3 км източно от устието на р. Осъм.
Никопол е най-малкият български град на река Дунав,населението му към 2010 г. е 4 071 жители.
Макар и малък град, Никопол има богата хилядолетна история. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха.
През дълъг период от време ( около XII-I в. пр. Хр.) тези земи са били обитавани от траките. В района на крепостта "Калето" е съществувало тракийско селище.
По време на римската колонизация тракийското селище е включено в границите на създадената в І в. сл. Хр. военно-административна област - провинция Мизия. Тогава римляните изграждат пътната станция "Секуристка" (останките ѝ са край пътя между Никопол и Черковица), античния укрепен град "Асамус" (източно от центъра на с. Черковица, на десния бряг на река Осъм) и крепостта Туриса, на отсрещния дунавски бряг.
След разделянето на римската империя през IV в., земите около днешния град влизат в пределите на Източната римска империя (Византия). През този период (IV-VII в.) тук се разраства град,известен под името Никополис (град на победите). Смята се, че е наречен така от византийския император Ираклий в чест на победата над персите през 627 г.
Късноантичният Никополис е представлявал мощен укрепен възел, състоящ се от три крепости, които се намирали на мястото на днешния Никопол, плюс крепостта "Асамус".
"Асамус" е бил един голям град-крепост, който според археолозите е обхващал площ от около 100 дка. Днес 2/3 от града са под днешното село Черковица, видим е само кастела на града („Осъмско кале”), разположен източно от центъра на селото, на десния бряг на река Осъм, на северозападния край на Никополското възвишение. Крепостните му стени са ограждали площ от около 20 дка., част от които все още са запазени на височина 1.5–2 м.
Наличието на монументална раннохристиянска базилика в "Асамус" през първата половина на VII век е засвидетелствано и от Теофилакт Симокот в разказа му за обсадата на града от стратега Петър. Именно тази църква е дала името на селото - Черковица, както и на местността - „Манастирище”.
В района на Никопол има един изключително интересен паметник - скалната църква "Св. Стефан". Датирана е от първите векове на християнството (III-IV в.),като се предполага, че е била част от манастирски комплекс.
Никополис, заедно с римо-византийската крепост "Туриса" , били разширени след VII в. от българите, като Туриса получила имената Малък Никопол и Холъвник (днес това е румънският град Турну Мъгуреле).
През средновековието, вече в пределите на българската държава, Никопол се развива значително и става най-голямото търговско дунавско пристанище на България.
Особено голям подем градът изживява през времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Утвърждава се като град и крепост с важно военно-стратегическо, стопанско и политическо значение. През втората половина на XIV в. Никопол получава статута на втора резиденция на Търновското царство.
Освен крепостта "Калето", друг добре запазен паметник от времето на Вторта българска държава, е църквата "Св. св. Петър и Павел", построена през XIII-XIV в., представлява един прекрасен пример на старобългарската архитектура и изкуство.
След превземането на Търново от осмалиите през 1393 г., Никопол е бил последна столица на Търновското царство. Тук цар Иван Шишман дава последния голям отпор на завоевателите. Има предположения, че българският владетел загива именно тук. През есента на 1396 г. градът е арена на бойните действия на командваната от унгарския крал Сигизмунд обединена кръстоносна армия на Европа. Разгромът на кръстоносната армия в битката при Никопол се оказва съдбоносна за историята не само на Балканите, но и на Европа.
След като бил завладян, Никопол е наречен Кючук Стамбул (Малък Цариград). В границите на Османската империя, градът запазва функциите си на голямо пристанище и важен военен, административен и търговски център на Дунав.
През първите векове на османското робство Никопол е средище на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България - от Дунав до Стара планина.
До XVIII век Никопол е най-големият град и крепост по Долен Дунав. Пътешественикът Евлия Челеби пише, че в града имало 16 чешми и две калета (крепости) - Туна и Печ кале, както и казарми за 20 000 низами (войници).
През ХVIII-XIX в., в резултат от упадъка на османската военна и политическа мощ, разложението на военно феодалната система и предприетите след това административни реформи Никопол запада и изгубва не само военно-административния си статут, но и положението си на значим търговски и общественополитически център.
По време на Българското национално възраждане и тук настъпват обновителни процеси в стопанския, културно-просветния и обществен живот. От 1860 г. в Никопол има станция на австрийските кораби.
През 1871 г. в града е основано първото читалище, наречено "Напредък", което от 1873 г. започва да развива активна театрална дейност.
От възрожденската епоха е църквата “Успение Пресвета Богородица” - построена в 1840 г. със средства събирани от дарения. Богато дърворезбован владишки трон и иконостас, автентични икони от 1841–42 г., са дело на майстори от Тревненската художествена школа.
Друга интересна забележителност от същата епоха,която впоследствие е превърната в къща-музей "Васил Левски"(1968 г.), е Смоляновата къща - типична градска българска къща от преди Освобождението. В този бивш дом на сем. Смолянови се е е укривал Васил Левски при посещението си в града на път за Румъния.
В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, откъдето преминават Дунава основните сили на руската армия,добива особено значение.Затова завземането на Никополската крепост на 16 юли 1877 г. - първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялат военна кампания, се оценява като значителен успех.
След освобождаването от османска власт Никопол остава сравнително малък "потънал в забрава град". Той е административен център на околия с 37 села, но въпреки това през първите три десетилетия градят остава с почти непроменен облик, слаба икономика, незначителен културен и обществено-политически живот.
След 20-те години на XX в. Никопол вече отговаря на представите на град с модерен и интензивен за мащабите си живот.
Многовековната история на никопол може да се проследи в Историческия музей, с неговата богата колекция от артефакти ,събрани от множеството археологически обекти в района.
